През 70-те години на XIX век австро-унгарският учен и пътеписец Феликс Каниц открива впечатляващи останки от крепостта „Кастра Мартис“ в центъра на град Кула. Крепостта се намира на стръмен южен склон над пролома на река Войнишка, в сърцето на днешния град Кула.
Археологическите проучвания показват, че преди построяването на крепостта на същия склон е съществувало малко трако-римско селище, датиращо от 1-вото хилядолетие пр.н.е.
Крепостта е била част от възстановения Дунавски лимес на Римската империя след загубата на Дакия в края на 3-ти век. Най-вероятно е построена по времето на император Диоклециан, на прехода между III и IV век. Нейната цел е била да защити пътя от Бонония (Видин) до Сингидунум (Белград), минаващ през Врашка чука — най-северозападния проход на Стара планина.
През 343 г. епископът на Кастра Мартис участва в важния Събор в Сердика. Крепостта се споменава и през 377 г., когато император Грациан преминава през нея с войските си по пътя към Тракия. През 408 г. тя е временно превзета от хунския вожд Улдин. През VI век Прокопий Кесарийски включва Кастра Мартис сред големите крепости, възстановени от император Юстиниан I (527–565). Крепостта е разрушена по време на аварските нашествия през 586–587 г. През XIII–XIV век тя е частично възстановена и използвана за отбраната на Видинското царство.
Крепостта се състои от две части — по-малко квадратно укрепление и по-голямо кастелум, разположено южно от него. Първоначалната квадратна крепост с размери 40 × 40 метра датира от края на III до началото на IV век, когато император Диоклециан интензивно изгражда подобни съоръжения по границите на империята. Тя се отличава с големи ъглови кули с диаметър 12,5 метра.
Тази част от крепостта е много добре запазена и напълно проучена. Стените ѝ са изградени от камък и трислойни тухлени стени с дебелина 2,2 метра и средна запазена височина от около 2 метра над нивото на земята. Югоизточната кула се издига на 16,3 метра и е елементът, дал името на съвременния град Кула.
Крепостта е достъпна само от юг, където се намира порта с двойни врати. Вероятно в края на IV век входът е бил укрепен с допълнителна стена с дебелина 3,3 метра, която образува стражеви помещения и портална кула.
На юг от крепостта се намира военен лагер, който е укрепен през втората четвърт на IV век по времето на Константин Велики (306–337 г.) със стени с дебелина 4,3 метра. По-голямата крепост има формата на неправилен четириъгълник със седем многоъгълни кули и заема площ от 15,5 хектара.
Северозападно от крепостта са открити останки от римски бани, което показва наличието на гражданско селище извън крепостните стени.
