Пещерата Магура (официално известна като пещера „Рабиша“ от 1942 г. до 24 октомври 1972 г.), наричана също просто „Магура“, се намира в Северозападна България, във Видинска област, община Белоградчик. Тя е известна с праисторическите си пещерни рисунки, някои от които датират още от палеолита, както и с голямата си популация от прилепи.
Пещерата е образувана в резултат на карстови процеси в масивен сиво-бял варовик от Долна креда. Тя е една от най-големите пещери в България. Изходът, известен като Вратача, се намира на 1,2 километра от входа.
Пещерата разполага с множество зали и галерии, включително Триумфалната зала, Полето, Хармана, Галерията на прилепите, Стрелбището, Галерията на рисунките, Галерията на шепота, Слънчевата зала, Залата на сталактитите, Залата на падналата боровинка, Тополова зала, Тронната зала и Концертната зала. Някои от тези камери са с колосални размери. Всички зали са свързани с галерии и тунели, богато украсени със сталактити, сталагмити и сталактони. В Триумфалната зала се намира малко езеро. Пещерата поддържа постоянна температура от 12 °C, а общата дължина на галериите ѝ е приблизително 2500 метра.
По стените на пещерата са изобразени рисунки от няколко исторически периода, изработени с помощта на прилепно гуано. Най-ранните рисунки датират от късния палеолит, а останалите са от неолита и бронзовата епоха (между 3000 и 1200 г. пр.н.е.). Изображенията предимно изобразяват ловни сцени, слънчево-лунен календар и символи на плодородието. Повечето са групови композиции, макар че има и единични фигури. Някои рисунки изпъкват релефно поради естествената ерозия на скалата под тях.
Достъпът до Галерията на рисунките понастоящем е ограничен с административна заповед, издадена от инспектори от Министерството на културата.
Вътре са открити фосилни останки от пещерни мечки, пещерни хиени и други видове. Пещерата е и най-важното местообитание на прилепи в Северозападна България, като през цялата година в нея се срещат осем вида, всички от които са защитени на европейско ниво:
- Голям подковообразен прилеп (Rhinolophus ferrumequinum)
- Малък подковообразен прилеп (Rhinolophus hipposideros)
- Средиземноморски подковообразен прилеп (Rhinolophus euryale)
- Прилеп на Жофроа (Myotis emarginatus)
- Голям мишиух прилеп (Myotis myotis)
- Малък мишиух прилеп (Myotis blythii)
- Дългопръст прилеп (Myotis capaccinii)
- Прилеп на Бехщайн (Myotis bechsteinii)
Сред тях дългопръстният прилеп и средиземноморският подковообразен прилеп са включени в Червения списък на застрашените видове на IUCN.
Освен повече от 2000 прилепа, които зимуват тук, е регистрирана колония от над 450 малки подковообразни прилепа — национален рекорд. Над Концертната зала, на по-високо ниво, достъпно само със спелеоложко оборудване, се намира хоризонтален сух тунел, където през лятото се срещат големи размножителни колонии от няколко вида прилепи.
