Езерото Рабиша е най-голямото вътрешно (ендореично – без отток към морето) езеро в България по площ и се нарежда на седмо място сред всички езера в страната. Намира се във Видинска област, между селата Толовица (община Макреш) и Рабиша (община Белоградчик), на западния край на Предбалкана, в североизточните подножия на хълма Рабиша.
Езерото заема площ от 3,25 км², с дължина до 1,4 километра и дълбочина, достигаща 10–15 метра. Общият му обем е приблизително 43,2 милиона кубични метра. То е образувано от тектонични движения, които са създали локален басейн, който по-късно се е напълнил с вода – изключително рядко природно явление. Езерото е от тектоничен произход, въпреки че преди това е било считано за карстово езеро. То почти няма естествен приток или отток.
Вярванията на средновековните българи са, че водата винаги трябва да е в движение. Хората вярвали, че планините съдържат огромни подземни кухини, пълни с вода, която извира на повърхността през скрити канали при изворите. Според фолклора водите са обитавани от митични същества като нимфи, дракони и дяволи. Много природни явления, които хората не са могли да обяснят, са свързвани с легендарни фигури, животни и свръхестествени сили.
Геоложките сондажи показаха, че дъното на езерото е покрито с непропускливи пластове, разположени отдолу нагоре: мергел, пясъчник и глина, покрити с съвременни седименти. Официално е потвърдено, че езерото няма естествен отток и че водите му не се оттичат към околните равнини или долини.
В миналото местните жители вярвали, че езерото е бездънно, и смятали, че тъй като водата извира, тя трябва да изтича някъде. Това вярване се основаваше на бистрия вид и свежия вкус на водата, без забележима миризма. Смяташе се също, че близките извори над селата Рабиша и Бела произхождат от езерото. Изворът Рабиша, разположен само на 0,5 километра разстояние и на по-ниска надморска височина, изглеждаше логично свързан с него.
Днес езерото е част от напоителната система Рабиша, като служи за язовир, който събира вода от реките Видбол и Арчар. На западния му бряг е построена язовирна стена с височина 12,85 метра, която ефективно превръща естественото езеро в регулиран водоем. То се управлява от „Напоителна компания“ АД, клон „Мизия“, със седалище във Враца.
Езерото предлага отлични условия за плуване. То е привлекателно и за лов (водоплаващи птици) и риболов, като в него се срещат видове като шаран, сребрист шаран, тревен шаран, щука и сом.